Луди пред и зад камерата. Вал и аз се изкъртихме от кеф с тези снимки. И то нямахме какво да правим и какво да снимаме този ден хаха.. Както и да е, очаквайте още луди снимки, всеки път +1 ниво нагоре.

P.S. Спокойно, все още може да се говори с нас… засега хахах :D

Не съм писал от доста време в блога, но мисля това да го поправя за напред. :) А сега ви представям малко снимки от преди няколко дни с Траяна, разгледайте галерията и коментирайте. Хммм, навън обаче става все по-студено и дано поне да има хубав сняг тази зима във Варна. Замислил съм да поснимам доста в снега :)

Напоследък изпитвам голямо удоволствие да си зареждам филмче в над 20-годишната камера Minolta x300. За самото снимане да не говорим – ръчен фокус, ръчни настройки, страхотен звук на затвора и обожавам механичния начин, по който се сменя кадъра…

Друго е усещането, когато има такова взаимодействие между теб и камерата – влагаш много повече старание при всеки един кадър, от настройки до композиция. Малкото кадри в ролката също те карат да се стараеш повече и да си раздвижиш въображението. Според мен снимането на филм при начинаещи и навлизащи фотографи с камера лишена от всякаква електроника носи в пъти повече опит, отколкото с дигитална камера, самото снимане те учи на много повече.

Тук е мястото да обясня на приятелите и ценителите на фотографията (тези, които не снимат, а и се наслаждават) за едно често срещано объркване. Става въпрос за „Ехааа какви снимки, кой знае какъв готин апарат имаш“ :D Та, не се чудете ако ви се обидят леко при подобна реплика. Често срещана грешка е това, че хората си обясняват хубавата снимка с хубава/скъпа камера и по този начин заслугата на фотографа остава на заден план. Да, може на някои от вас да не ви се вярва, че има подобна заблуда, но лично аз съм срещал доста подобни коментари. Колкото до апарата, не забравяйте, че той е само и единствено инструмент. Все едно да поздравиш пианист след концерт с „ехххаа.. страхотно пиано“ :D Апаратът, с който съм правил тези снимки, заедно със обектива, не струват повече от 100лв и са на над 20 години.

Да се върнем на тръпката от самото снимане… от зареждането на ролката до времето, в което чакаш да ти изкарат снимките и да видиш какво си направил и какво си омазал :D Да си призная, аз съм си абсолютен hi-tech freak и обожавам всякакви джаджи последна дума на техниката. Моят свят е дигитален на 100%… е, хайде 99% :D Така е и при повечето фотографи. Даже има някаква тенденция най-“разбиращите“ фотографи да говорят повече за интерполацията и междупикселното пространство на сензора на новия Никон, който дори не е обявен в повечето случаи :D отколкото да се занимават със самото снимане. Точно в този случай да изщракаш 5-6 ленти с прашасалия апарат се отразява страхотно.

За да допълня удоволствието от снимането, какво по хубаво от красив модел за портрети на открито. Модела е Gerry и си признавам (както повечето фотографи хихи) най-обичам да си снимам моето момиче :p

Снимахме следобед из парка и по плажа, нищо конкретно и сериозно, само за удоволствие (да, знам, че само повтарям какъв невероятен кеф е да снимаш хаха). Забравих да спомена, че е малко неприятно да си оставиш снимките във фотото в ръцете на друг човек, друго си е сам да си ги проявиш, но там не съм се забъркал още хах… някой ден.

За фотографите, които четат слагам и едно кроп-че на 100% от скан:

Бива си.. филмчето е fuji 200 asa, а резолюцията на скана се равнява на 7.5 Mpx, но все пак снимката е на f2.0 при 100mm, на бленда 8 вече е друго.

Това е от мен по темата за сега. Тези, които не са снимали на филм, да пробват, доста е интересно и разнообразно най-вече.