Мммм не, това не е домът на Яна :D Това е новото ми студио хихи, заповядайте…

Намерих го в квартала. Да, точно така… намерих го хихи, та решихме да поснимаме малко с Яна, която естествено се приведе в подобаващ вид специално за повода.

Идеята за снимките беше да направим нещо различно и като настроение, и като обстановка. С Яна сме от един квартал и лично на мен отдавна ми се върти в главата идейка да направим нещо в гетото хех (за галерията, клик на малката снимка).

Модни снимки в градска обстановка. Лично аз не обичам да се затварям в студио,  предпочитам да съм навън и да снимам на най- различни места.

(За галерията, клик на малката снимка) Аз съм много доволен от резултатите, всички се справихме много добре. Подготовката не отне повече от час и веднага се изстреляхме към тесните улички на града, снимахме на доста места и си направихме една фоторазходка. За мен е много важно да съм подвижен и да сменям местата лесно и безпроблемно, не мога да снимам само на едно определено място и именно затова не обичам да се затварям в студио. По принцип не снимам при пряка слънчева светлина, но с един рефлектор всичко си идва на мястото. Аз съм фен на облачното време и според мен то е перфектното време за портретни снимки навън, светлината е мека и няма остри сенки, но това ви е пределно ясно. Колкото до модела ми, всеки път е удоволствие да снимам Яна и сигурно никога няма да ми писне :) Надявам се снимките да ви допаднат и ако имате въпроси, не се колебайте да питате :P

Рано сутрин светлината в гората е магична, какво по хубаво място за снимки, нали?   С Mими решихме да се измъкнем от градската обстановка и да направим нещо по-различно и забавно.

(За галерията, клик върху малката снимка) Всъщност си чатихме с Мими в скайп и някъде след 12 (полунощ) и казах нещо от сорта “Хайде сутринта рано да снимаме в гората”. Тя веднага се съгласи, и тя е като мен креативна личност, а на нас ни дай само някаква идейка и сме навити веднага хехех. Всъщност, като се замисля, много рядко си правя сериозни планове и не ми се е случвало често да се подготвям за фотосесия от много рано, по скоро действам на момента, много често дори тръгвам на някъде с модел без никаква идея и разчитам единствено на въображението си. Ще пиша и по тази тема, но сега – да се върнем към Мими и нейната коса! Да, както казва тя “жива коса” и определено е така, вечерта преди снимките се разбрахме да я топира. Идеята беше да изглежда като цяло леко шантава, а и снимките така си ги представях, луди и весели каквато всъщност си е и Мимито хихи.

Колкото до техничестката част, не съм използвал нищо друго освен един малък рефлектор (най-вече златистата му страна) и понеже нямаше кой да ми асистира, или го държах с една ръка във въздуха докато снимам с другата, или съм го закачвал по разни клони и храсти :D

Хмм.. кое ли е по-красиво, усмивката й,  или изгрева? С тази сесийка от 2008-ма се опитах да ги уловя и съчетая заедно, получиха се доста интересни и весели кадри. За първи път снимах на плажа и си беше малко приключение, естествено си намокрих апарата хехех и след снимките всичко беше в пясък, нооо си струваше.  Тук може да

разгледате някои от снимките, които съм подбрал… (клик върху малката снимчица)

Беше тооолкова рано, (изгрев) а аз реших да не си лягам вечерта, защото можеше и да не се събудя после. Тук е мястото да благодаря на брат ми, който ни закара с Яна до плажа на “Св. Константин и Елена” в 5ч. по тъмно и то като се има в предвид, че се беше прибрал в 3ч. от парти! Там имахме среща с Марийка (асистента ми хехе). Беше още тъмно и хладно и тримата се прозявахме в синхрон. Честно казано, на мен ми се искаше повече да се пльосна на плажа, отколкото да правя снимки. Както и да е, бих си два шамара и включих апарата. Мария, в ролята си на V.A.L. (Voice Activated Lightstand :D ), ми помагаше за светлината с рефлектор и светкавица. Яна се съблече и се цопна веднага във водата, която обаче си беше хладничка, на някои снимки се вижда как й е настръхнала кожата по цялото тяло хехех.

Оттам, като се метнахме и снимки, снимки, снимки, чак до обед. Снимахме във водата, на брега на пясъка, на едни скали и на още места на тръгване. Към края всички бяхме толкова изтормозени от снимане и от жегата, Яна вече позираше намръщено :D Мария започна да ме гледа изпод вежди от постоянните  ми команди хаха, а мен започна да ме мързи.. ами то си бяха 4-5ч. снимане на слънце, как няма. Естествено, всичко завърши с happy end след като видяхме резултатите. Получиха се страшно разнообразни снимки, въпреки че снимахме в малък район. Това лято пак ще направим нещо подобно, така че бъдете нащрек!

Да, май много ни пече хахах